Снежинка ІІ

Снежинка белокрила

се усмихва 

през стъклото,

а през нощта 

ще нарисува

там 

тайни от живота.

Зайко с новото елече

Зайо купи си елече

и набързо го облече,

после тръгна на разходка

с наперена походка

да се хвали на кумата -

там в края на гората.

И върви си Зайо смел

по пътечката поел

към къщурката на Лиса

„Леле как ли ще я слиса”.

Но не щеш ли изведнъж,

чу се гръм на шир и длъж.

Зайчето така се стресна,

че уплашено побегна

през гората, през реката

тича бързо през глава то.

Там в къщата на Лиса

най-накрая Зайо скри се.

И поседнал облекчен,

чак сега успокоен

Зайко забеляза вече,

 че по новото елече,

дето сложи отзарана

здраво място не остана.

Натъжи се Зайо наш

и заплака в този час.

Лиса бързо го прегърна

на уше му тя отвърна

„Зайко не плачи сега,

туй съвсем не е беда,

похапни си топла супа

или морковче похрупай,

а накрая двама с теб

ще ушием нов елек.”