Вдишвам
тишина
и ставам облак,
разсейвам се
в мъгли
и тъй летя,
минавам
разстояния
и строфи,
мисля си за теб
и все валя...
Снимката е авторска.
...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...