Алсу - Вчера

Тази песничка доста дълго време я издирвах, без да зная нито кой я изпълнява, нито как се казва, само за дъжда си спомнях ... валеше, когато я чух за първи път... и днес валеше, когато я открих... 

Две лилави теменужки

Днес на село в полето,
още щом запя петлето,
две лилави теменужки
разцъфтяха не на ужким.
И навириха нослета
горе, горе към небето:
- Аз съм по-красива, зная
сто пчелички ще омая! -
казва теменужка първа
и огнени листчета хвърля.
- Аз съм по-лилава, хей,
слънцето за мене грее! -
не предава се на свойта дружка
наш’та втора теменужка.
И да спорят продължиха,
своите думи не спестиха,
не видяха как детето
приближи до тях напето
и откъсна ги от раз,
и букетче сви за в час.
- Мила мамо, за тебe, ето
най-красивите цветя в полето!
И двете дружки в захлас
разбраха всичко чак тогаз,
най-красиви са задружно,
щом даряват чувства теменуж’но!

Синьо

Изображение:Liiga Smilshkalne

Разпиля се
в лилаво очакване
моят поглед,
дебнещ очите ти,
избледня и цвета
на усмивката,
недочакала
парещи устните,
пожълтяха от липси
и дланите,
недокоснали теб
и мечтите ти,
а прегръдките
се стопиха
като сняг
в отминаваща зима
... и потъвам
в синьо мълчание,
тишината преражда
сълзите ми
и напомня
едно вечно послание -
някъде... друга(де)
всъщност
те има.

Миниатюри

Безбрежен и нежен
поглед копнежен
изгрява, остава
в теб засиява
и обич, и жажда
в зениците ражда.
***


Една ръка – до тебе стигнах,
Едно лице – и аз политнах,
Една сълза – да, аз те обичам,
Един живот – от теб не се отричам!
***


В две шепи солена вода
се целуват море и луна
В две шепи солена вода
умира нощта и се ражда деня
Две шепи ... а в тях самота
солено потича в съня...
***


С дъх на морска утрин
и вкус на водорасли
целуна ме морето
и избяга на талази.
***

Jesse Cook - Cancion triste

най-после и аз да не науча как става номера с vbox ...:)

P.S. Наистина бавно зарежда от Vbox, затова намерих си същото клипче в youtube :)

Тази вечер...

Тази вечер
ще бъда
сама,
ще се върна
точно в осем,
ще затворя
зад себе си
онази врата,
пред която
и скитник
не проси.
Ще поседна
удобно
в овехтяло кресло,
дето някога
друг е седял,
ще налея
в две чаши
водка и ром
и за всяка
по резен душа.
Ще изпия едната,
ще заплача
без звук,
а след втората
вече
ще се смея
напук,
ще заспя
на дивана
малко след
полунощ,
тази вечер
сънища няма.

Ще се събудя
отново
точно в осем,
два аналгина,
горещо кафе,
ще открехна
онази врата,
пред която
някой друг
нощес
е положил
една съвсем
недопита,
пълна с обич
душа
и към нея
резен лимон.

адрес на изображението: тук

В една вълшебна нощ...

В една вълшебна нощ 

морето се усмихна
и в най-топлата вълна
брегът утихна.
За едно момиче
и едно момче
вечността се спря
в очите им
да се разсъблече.

И всеки миг
се раждаха искри,
които
сърцата им в огън
завладяха,
страстта душите им
изпепели
и дори звездите мъничко
им завидяха.

За тази нощ
разказва на луната
вятърът...
за едно момиче
и едно момче
как нежно
любовта ги е погалила
и свойта лудост
вляла...
във вените им
вечно да тече.

Изображение: Paolo Brianzoni

Jesse Cook Cafe Mocha

към моето сутрешно горчиво кафенце ...

Тиха страст

Онази тиха страст
ще ме погуби,
откакто я създаде
...ти ... в мене.
Повиках вятъра
да я обрули
и някъде... далече
да си стене.

Но тихата ми страст
е безразсъдна,
родила се
в най-черните очи...
В този огън
как ли ще живее
и черното
не ще ли я смути?!


А черното е
въглен от жарава
и тихичко единствено
си спи,
когато ти далечен
си оставаш,
макар до мен
да се намираш
всъщоност
ти...


Проклета тиха страст,
отивай си...
...светът ми плаче,
ужасно ничий...
...разстреляй
в черното...
сълзите
Щом той е
....безразличен,
не ми е нужен огън
в очите...

Шест малки неща ...

специално за Aria, но с малки стъпки встрани, споделям шест от малките неща, които ми спират дъха и ме правят щастлива  :)

1.Обичам сутрин 
с капчици небе
да разредя 
и най-горчивото кафе,
и две ръчички мънички 
в мен се гушват ...
така посрещам всяко утро
непослушно...

2.Обичам да пътувам
безпосочно,
защото не целта 
е моята тревога,
обичам да пътувам 
и... когато
край пътищата никнат
слънчогледи,
обичам да пътувам 
и ... изобщо
щом всичко ми напомня,
че съм жива...

3.Обичам с морето 
да говоря,
когато никой друг 
не го желае,
и шепнейки 
с вълните да поспоря,
на мидичките
всички тайни 
да узная...

4.Обичам да ухае
на гора,
след топъл майски 
дъжд
да е зелено,
и под най-цветната 
дъга
да срещна
нечий поглед 
неуверен...

5.Обичам вечер
късните моменти,
когато тишината 
е изгряла
и една луна ... 
съблечено ми свети
и в моите зеници 
се е взряла...

6.Обичам да обичам
ей-така,
когато от любов
съм окрилена,
когато в две очи
ми е света
и почувствам, че
отново съм спасена...

***

Щафетата нека да е за Izibell и SHADOWS ако желаят, разбира се :)

Към един приятел ...

Здравей приятелю,
Как са при тебе нещата? 
Намираш ли време 
да стоплиш душата?
И още ли толкоз добре
гледаш право в очите лъжата,
а истината дере ...
Да ... да! Нямаш време за вятър!
А ...аз съм си добре
даже много добре,
само малко не ми достига небе
и крилата ми съвсем закърняха
Ще ги отрежа реших...
За какво са ми ...?!
Ще ходя веч по земята...,
че от облаци...ужасно... 
боли ме главата...
а и нещо в гърдите ме стяга...
...но зная ... зная ...бързаш....
денят не ти стига,
а и нощите ... кратки...
Толкова много задачи
зад вратата те чакат ...
и проблеми се нижат...
и животът върви...
Но да те питам...
на бързо...
само кажи ...
В своя график за утре
имаш ли време
да ми бъдеш ...приятел?!

Още помня...

Още помня
онзи прилив
в очите ти
и последния крясък
на гларус.
Точно там и
точно тогава
тишината
залезе в мечтите ти,
но остана ...
след нея остана,
преродена
от морската пяна,
една чиста сълза …
на раздяла.

Когато се науча да летя...

Когато се науча да летя ...
ще бъда малка синя пеперуда
с криле мастилено обагрени,
ще стъпя на последната звезда
и с всички сили ще крещя
обичам те, обичам те ...сълза.

Когато се науча да летя...
ще те потърся в лазурното небе,
ще те потърся и в морето
с моя зов...
Ще те потърся...
за мъничко любов.
Когато се науча да летя...
ще те намеря,
дори да си накрай света.
Когато се науча да летя ...ела

Когато се науча да летя...
ще бъдеш ли… до мен да продължим,
ще бъдеш ли ...когато съм сама,
ще бъдеш ли... до мен да полетим,
ще бъдеш ли, ще бъдеш ли... мечта.
Когато се науча да летя ...

Магнолия и Тайро /първа част/

...Умираше, и странно, но още бе дете. И той я гледаше в очите отстрани, но бе пораснал вече. Защо?! И препускаха с белите коне в здрача до онзи техния поток сред дивите цветя, ухаещи на пролет, и зелените треви, и вековните дървета, и нежния шум от листата, ...и после пак умираше...Защо?! Всеки път един и същи сън...
...Събуди се цяла, обляна в сълзи. Пак бе плакала на сън. Не искаше да се случва това от съня. Беше я страх да живее. Всеки ден заради всяка нощ. А повечето и сънища се случваха... Съдбата ли така я наказа или беше дарба. Досега не намери отговор на този въпрос. Вече 21 години... сънуваше истини, които се сбъдваха. Като онази за Виола...
***
Сънува Виола да върви през гората сама. Отиваше към някакво странно място – усойно и мрачно. Но там растеше билката, която й трябваше. С отварата от нея щеше да излекува баща си. А всъщност Виола изобщо не познаваше билките, а още по-малко знаеше къде да ги търси. Пък и баща й си беше здрав-здравеничък. Но около месец след като я сънува, бащата на Виола падна от коня. Вълци им препречили пътя в гората и конете се изплашили. Конят на баща й го изхвърлил и от тогава човекът - в безсъзнание, но все пак жив. Майка й посърна цяла, а и цялото им препитание падна върху плещите й. Как й стигаха силите никой не знаеше. И Виола се помрачи, ходеше все начумерена и с никого не говореше. 
После дочу за една билка, която прави чудеса, и ако много искаш да излекуваш някого, толкова много, че да приготвиш отвара с нея и после добавиш 7 капки кръв от дланта си, 7 сълзи от очите си и 7 пъти да я даваш на болния, и става чудо... Но тя не разбираше нищо от билки и не знаеше къде да търси. Но сподели това с приятелката си. И тогава Магнолия й разказа за странния сън отпреди месец. Описа й точно мястото и как изглежда билката, която сънува и знаеше, че това е било предизвестие. 
И после всичко се оправи и живота на Виола и семейството й тръгна по старому, дори всички бяха по-щастливи от преди.
Само Магнолия остана с нейната болка от сънищата!
*** 
Странното беше, че в съня си тя умираше щастлива и доволна. Но защо?! Та тя не искаше да умира, беше още много, много млада. Дори не се беше влюбвала още. А онзи от съня й, дори не виждаше лицето му на сън, само знаеше че е Той. А тук в реалността нямаше такъв субект, който да я обсеби. В селото всички бяха толкова ...тривиално опорочени от всекидневието. А тя нали беше различна, искаше нещо магично да се случи, когато се влюби.
...Ех мечти..., но въпреки това тайно се надяваше...
*** 
Един слънчев следобед отиде за гъби в гората. Тя всъщност не обичаше гъби, но и трябваше една специална – с червена шапка отдолу – дяволската гъба, и много отровна, но от нея се прави магичен прах. В малки количества той беше като работно средство за всички магьосници, вещици и подобни. Но трябваше много да се внимава, защото можеше и да се пристрастиш и да забравиш всъщност за какво го вземаш, затова се използва много рядко, само когато трябва да предизвикаш видение за много важно събитие. Както сега се налагаше ...
***
Магнолия усещаше онзи особен аромат във въздуха, който предизвикваше у нея странни тръпки по гърба, сякаш беше котка, която се готви за бой. Обичаше живота, но знаеше, че този път ще трябва да го заложи срещу себе си, да бъде силна и да му удари проклетия шамар.
***
Всичко бе готово: свещите запалени в кръг, магичният нож -онзи, завещаван от 9 поколения на всяка жена в рода, която притежаваше особената дарба. И луната скоро щеше да се покаже... беше време. Магнолия застана в центъра на кръга и започна с изричането на свещените думи за „спускането на луната”. Така щеше да прелее в себе си най-чистата, но и най-мощна енергия. Постепенно изпадаше в транс, докато накрая точно, когато Луната беше в апогея си, лъч от синьо-сребърна светлина се спусна към центъра на кръга и обгърна като ореол Магнолия.
И виденията заприиждаха със страшна сила и ужасът се четеше в очите й.

----

П.С.  Между другото втора част не съм написала :), чудех се дали изобщо да я продължавам, това ми е първият опит да напиша нещо по-дълго и да си призная честно запецнах :).  Ще се радвам на всякакви коментари и предложения :)

Наричам те ... /по вещерски/

Пресипнал е гласът ми
от мълчание по теб...
отричам се...

В мислите проклинам те,
но в сърцето – не...
и вричам се...

И чакам те – не идвай!
И мразя те – ела!

Отивай си - наричам те...
Да бъдеш някой друг,
когото не обичам!

Събуди се

Ако случайно
ме зърнеш в съня си
как боса тичам
из тучни ливади,
как се пилеят косите
и цветята ухаят
на лято,
и капчици свежа роса
замъгляват
две черни очи
и от очите незнайно кога
бликва дъжд,
а после – дъга.
И облаци слизат
в полето,
отнасят те толкоз далеч,
че с длани протегнал
горещи
не достигаш до мен
...тъй далеч...

Тогава... глава не извръщай,
очите се мамят в съня,
събуди се -
до теб съм на яве
една самодива
в нощта.