15 октомври 2010

Мъгливо

Уморен
си отива денят,
стъпва бавно
по крайбрежната улица
 и е толкова сив,
че навън
се разстила мъгла
като сънища.
И се слива
всичко в едно,
тъмни облаци
капят в морето,
тази вечер
и небето самó
ще си измисля звезди,
за да свети.

6 коментара:

Лилия каза...

Аз нося слънце в душата си.
Погалено с много любов.
Аз пея ,танцувам и светя-
в едно със сърдечния зов.
Обичам те ,тръгвам към тебе,
нали ти ме чакаш отдавна?
Да шепна или да пея,
когато съм птица в таз вечер .

krassy каза...

:)
Благодаря, че се отбиваш, Лилия!

Анонимен каза...

страхотен финал!
цялото е.
еола

krassy каза...

Благодаря, Еола!

Liliyana B. Andreeva каза...

Очарователно!


Листопад, снеговалеж и пролетен цъфтеж,
а после ще дойде дълго жадуваното лято
за да стопли сърцата ни за нов копнеж
и да пресуши в душите лепкавото блато…

blue lilly каза...

Благодаря :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails