Снежко... на терасата

Моят син на 5г.: Толкова много сняг има на терасата, Дядо Коледа ни го изпрати да направим Снежен човек. 

Това е резултатът:

Снежко си замина с Коледа, но догодина обеща пак да дойде :)

Бизнес идея :)

         Здравейте, не чe ми e прятно ама казвам се ...Пенка. Пф?! Не че нещо името..., ама не знаете как е тука на село. Всяка вторa кокошка - Пенка, даже баба ми редовно ги кръщава на мен. Не е работа да носиш т'ва име ви казвам...ей и живот не е. Пенка т'ва, Пенка онова, ще заколим Пенка, ще сготвим Пенка с картофи, Пенка умря .. пък аз треперя. Знае ли човек, може да решат да се отърват и от мене скоро, па аз да мисля, че за кокошката говорят.Затова реших  - ще го сменям. Ей на, към общината съм тръгнала, ще говоря с кмета, искам ново име. Ама няма да е тукашно, от село,  ще е ново, модерно. Е как?! Намислила съм си - Нета. Аааа...мерси!. И аз много си го харесвам. Пък и да ви подшушна имам бизнес план с това име. Щото аз четох една книга за бизнес идеи. То аз още съм на 5-та страница де, ама книгата си е книга, ей на - 5-та страница и вече имам бизнес идея. Ще ставам Нета богаташката, само как звучи а. Та името е с облаги ви казвам. Ама никой не се е сетил преди мен.
          Още един завой и съм стигнала кмета. Та докъде бях стигнала, а да - ама и вие не се сещате а?!  Ся ще ви се изясни - та значи оня ден влизам в интернет и чета. Пък то аз напоследък много чета, ей тва бизнес книгите са голяма работа, казват търси, идеите са навсякъде и аз търся и намирам де. Та чета - тоя разказ "от нета", тая приказка "от нета", оня стих "от нета", картини, рисунки - изобщо голяма работа е тая Нета. Викам си брей, че неграмотни хора и кво неуважение към човека с малка буква все му пишат името. Па после си викам - ей че хубаво име, що и аз да не се казвам Нета. Хем хората ще си мислят, че съм велик писател, поет, художник. Ще почнат да ме канят да насам натам, да чета мои неща. Е те не са мои всъщност ама кой знае, нали и аз ще съм Нета. Ще се почнат там едни хонорари, едни проценти, едни книги, ще стана звезда, ще ме дават по телевизора, ей само да ми дойде, после може и депутатка да стана ви казвам, няма отърване. Пък аз дотогава ще си дочета и книгата, няма все на 5-та страница да стоя я, кой знае какви идеи ще ми дойдат до края. Голяма работа се оформя и това само с едно име. Като ми дойде тая идея доста рових, може па някой да ме е изпреварил, ама няма, така и не открих някой, дето да е казал аз съм Нета. Така че аз съм.
       А ей-къде го кмета. Айде със здраве, скоро ще чуете за мен.

Когато забравям, че всичко си е струвало...

Той дойде,
засели моя дом
с усмивки
и с очакване за лудост.
Разхвърля всичко,
почти като разгром,
написа името ми
без думи...
с(ъс) луни и със звездички.
С лек замах
съвсем безгрижно
размени в мене
всичките сезони -
от лятото
направи дълга зима,
а есента превърна
в Първа пролет.
Поглежда ме
съвсем невинно,
когато всъщност иска
да лудува.
Усмихва се,
когато ми е тъжно
и целият ми свят
се отразява
в две тръпчинки
между днес и утре.

Росна сълзица

Носи тихите утрини
и прилича на фея,
всяка слънчева ласка
се взривява в нея.
Тя е бяла магия
и се ражда от спомени,
много тъжно се рони,
ако липсва докосване.
И се оглежда за тебе
във всяка малка тревица.
Целуни я с нежност
преди да стане сълзица.

Магнитчета - втори опит

Думите ми бягат последните месеци, или може би е до емоции. Но факт е, че не ми се пише, влязох в някакъв коловоз и не зная как се излиза.  Новата ми страст ме спасява до някъде, действа ми успокояващо :)

Снимките не са добри, фотоапарата ми нещо не бива напоследък и толкова мога с телефона :)

Първи опити...

... в правенето на магнитчета за хладилник :)