Бизнес идея :)

         Здравейте, не чe ми e прятно ама казвам се ...Пенка. Пф?! Не че нещо името..., ама не знаете как е тука на село. Всяка вторa кокошка - Пенка, даже баба ми редовно ги кръщава на мен. Не е работа да носиш т'ва име ви казвам...ей и живот не е. Пенка т'ва, Пенка онова, ще заколим Пенка, ще сготвим Пенка с картофи, Пенка умря .. пък аз треперя. Знае ли човек, може да решат да се отърват и от мене скоро, па аз да мисля, че за кокошката говорят.Затова реших  - ще го сменям. Ей на, към общината съм тръгнала, ще говоря с кмета, искам ново име. Ама няма да е тукашно, от село,  ще е ново, модерно. Е как?! Намислила съм си - Нета. Аааа...мерси!. И аз много си го харесвам. Пък и да ви подшушна имам бизнес план с това име. Щото аз четох една книга за бизнес идеи. То аз още съм на 5-та страница де, ама книгата си е книга, ей на - 5-та страница и вече имам бизнес идея. Ще ставам Нета богаташката, само как звучи а. Та името е с облаги ви казвам. Ама никой не се е сетил преди мен.
          Още един завой и съм стигнала кмета. Та докъде бях стигнала, а да - ама и вие не се сещате а?!  Ся ще ви се изясни - та значи оня ден влизам в интернет и чета. Пък то аз напоследък много чета, ей тва бизнес книгите са голяма работа, казват търси, идеите са навсякъде и аз търся и намирам де. Та чета - тоя разказ "от нета", тая приказка "от нета", оня стих "от нета", картини, рисунки - изобщо голяма работа е тая Нета. Викам си брей, че неграмотни хора и кво неуважение към човека с малка буква все му пишат името. Па после си викам - ей че хубаво име, що и аз да не се казвам Нета. Хем хората ще си мислят, че съм велик писател, поет, художник. Ще почнат да ме канят да насам натам, да чета мои неща. Е те не са мои всъщност ама кой знае, нали и аз ще съм Нета. Ще се почнат там едни хонорари, едни проценти, едни книги, ще стана звезда, ще ме дават по телевизора, ей само да ми дойде, после може и депутатка да стана ви казвам, няма отърване. Пък аз дотогава ще си дочета и книгата, няма все на 5-та страница да стоя я, кой знае какви идеи ще ми дойдат до края. Голяма работа се оформя и това само с едно име. Като ми дойде тая идея доста рових, може па някой да ме е изпреварил, ама няма, така и не открих някой, дето да е казал аз съм Нета. Така че аз съм.
       А ей-къде го кмета. Айде със здраве, скоро ще чуете за мен.

Май

Май

ми се усмихна

ей-така

с  тръпчинките

на топлите си устни,

разцъфва

плахо пролетта,

от шепите му

литват пеперуди.

Поглежда ме

през рамо...на игра,

по стъпките ми

никнат теменуги.

И тича бос

покрай брега,

вълните влюбва

до полуда.

Танцува

с птичите ята,

разхвърля

облаци в света ми.

Любов ли е

да дишам ей-така,

щом Май

целува утринта ми...

Гатанка

Пухкавичко, бяло,
плува из небето,
сянката му долу
тича през полето.

Що е то?

Зайко с новото елече

Зайо купи си елече

и набързо го облече,

после тръгна на разходка

с наперена походка

да се хвали на кумата -

там в края на гората.

И върви си Зайо смел

по пътечката поел

към къщурката на Лиса

„Леле как ли ще я слиса”.

Но не щеш ли изведнъж,

чу се гръм на шир и длъж.

Зайчето така се стресна,

че уплашено побегна

през гората, през реката

тича бързо през глава то.

Там в къщата на Лиса

най-накрая Зайо скри се.

И поседнал облекчен,

чак сега успокоен

Зайко забеляза вече,

 че по новото елече,

дето сложи отзарана

здраво място не остана.

Натъжи се Зайо наш

и заплака в този час.

Лиса бързо го прегърна

на уше му тя отвърна

„Зайко не плачи сега,

туй съвсем не е беда,

похапни си топла супа

или морковче похрупай,

а накрая двама с теб

ще ушием нов елек.”

Танц

Прозорецът на моята стая,
наивен като малко дете,
се е влюбил... как ли... не зная
в гълъб с бели криле.
Всяка сутрин улавя в небето
светъл лъч... и пада сълзица.
И танцуват там по стъклото
слънчево зайче и сянка на птица.

Суматоха

Светът
днес беше
адски бесен
и работата му
изобщо не спореше.
В шест без малко
сръчка Слънцето,
на което пък
ужасно му се спеше.
Изпиха по едно кафе
набързо
и малко закасняха
навреме да изгреят.
После го пресрещнаха
някакви си бръмбари,
минал на червено
към обяд в ... без десет.
Привечер пък нервна
се обади и Земята,
че животът и на нея
никак не е лесен.
Болките в гърба й
и отоци по краката,
ако може ураган
да й пратят пак
на есен.
Океанът пък стачкува
и разтапя ледовете,
очаква да получи
контрол над ветровете.
Небето беше ясно,
но после полудя,
ощипа всички облаци,
а те се разпищяха.
На света му писна
и тегли им една...,
заряза всички питанки,
нерешени за сега.
В полунощ приседна
тихо до Луната,
пийна две ракии
и я хвана за ръката.
Започна да й сваля
всичките звезди,
само ако може
да го приюти.
Тя го гушна нежно
и го залюля,
а светът спокоен
сладко си заспа.

Вълшебство за слънце

Слънцето припряно се събуди
в една неделя белоснежна.
Сърдито бе, нацупи устни
съвсем...съвсем като дете.
Въздъхна в жълто към небето
и зад облаче полегна,
изтри сълзичка от сърцето
и мъничко му поолекна.
Една снежинка го намери,
заспало в облачна завивка
и литна право към ушлето,
където тихичко зашепна:
„Не се сърди, не се сърди
и тази зима ще омекне,
щом всички ний се разтопим,
в лъчите ти ще грейне песен.
И по-добре сега се усмихни,
вълшебство е да си вълшебен”.

Облачни целувки

Две облачета си играеха в небето,
рисуваха с млечна белота
памукови нюанси от сърцето
и целуваха дъгата по врата.

Но скараха се облачетата ревниво
за неподелени сто милувки
и облякоха елечетата в сиво...
Есен е... и ще валят целувки .

Три без пет

Два погледа
се срещнаха
в неделя
на уличката,
носеща късмет.
Случайно мигна
синьото в нея,
кафевият застина
за момент.
И времето поспря
да си отдъхне
в близкото кафе
за сладолед,
усмихна се чаровно
на лунички
случаен слънчев лъч
в три без пет.
В едно кафе с
горчиво любопитство
надзърташе небето
закачливо,
напомняйки за себе си,
закашля,
смени нюансите
в леко светло сиво.
Изпрати
малки капчици
да кажат,
че три без пет
е най-чудесното
начало.

Две лилави теменужки

Днес на село в полето,
още щом запя петлето,
две лилави теменужки
разцъфтяха не на ужким.
И навириха нослета
горе, горе към небето:
- Аз съм по-красива, зная
сто пчелички ще омая! -
казва теменужка първа
и огнени листчета хвърля.
- Аз съм по-лилава, хей,
слънцето за мене грее! -
не предава се на свойта дружка
наш’та втора теменужка.
И да спорят продължиха,
своите думи не спестиха,
не видяха как детето
приближи до тях напето
и откъсна ги от раз,
и букетче сви за в час.
- Мила мамо, за тебe, ето
най-красивите цветя в полето!
И двете дружки в захлас
разбраха всичко чак тогаз,
най-красиви са задружно,
щом даряват чувства теменуж’но!

Монолог на една крастава жаба

И редяха се безспир
в кварталния ни вир
разни хора с мисли смешни,
един през друг – и всички грешни

Едни си мислят, че съм принц,
други – че съм аз принцеса.
И повярвали във своя мит
пристигат „точно” на адреса.

И целуват ли, целуват
нежната ми мокра кожа,
а мечтите им лудуват
нейде в приказната ложа.

Кой намира си двореца,
кой пък своята принцеса,
и тъй влюбено във мен
виждат своя феномен.

Но накрая всичко „истинно”
се пречупва в измислено:
след целувките зад храста
усещаха те мойта краста.

Вещица

Аз съм вещица от клас,
остава всеки във захлас
щом ме види на метлата
малко чорлава в косата.
Знам че хубава съм аз
със коси от черен мъх,
сресани със зъби от плъх.
Очите ми са малко злобни,
пращат всеки в дълбини прокобни.
Носът ми – кривичък е ясно,
но с пъпка гнойна е от дясно.
Усмихна ли се – всеки разтопявам,
с дъха си - всичко умъртвявам.
А зъбите – какъв разкош
по-остри даже и от нож.
За моите сбръчкани ръце
всеки може да ми завиде.
Краката ми дълги два метра
без кой знае каква симетрия,
намъкнати в обуща червени
с мухи по тях залепени.
Снагата ми е цяло чудо
смайва всичко младо, лудо.
Приличам на един герой -
красавец знам е и той -
Гърбушкото от Нотр Дам,
кумир за мен е голям.
С модата съм аз в крак
Имам змииска шапка с прахоляк
Зелени гущери в полата
и оси за подплата.
И такава спретната пред вас
явявам се в този час
Ха кажете ми сега,
ходят ли ми тез рога!

Усмихни се

Усмихни се, човече,
виж слънце изгряло е.
Престани, стига вече,
защо във душата ти вяло е?

Недей тормози се,
за миг усмихни се.

Забрави ги онези досадни проблеми.
Той светът е за тебе, за теб и за мен е...
Нима със своите тъжни дилеми
във вчера до край ще стоиш на колене.

Стани и стегни се, подай ми ръка,
в морето измии своята болка, тъга.
Облечи се с малка цветна поляна
и смело търси нова участ засмяна.

Усмихни се, човече,
кажи – стига вече.

Забрави онази своя стара отливка
Подари ми сега лъчезарна усмивка.

Емотикони

Разни жълти екземпляри завладяха ни живота,
плачат, смеят се и скачат вместо нас с охота.
И ако си малко тъжен ти избираш тях,
казват те – днес не ми е хич до смях.
Ако ли пък нещо смешно из главата ти върти се,
глашатаят веч е тръгнал, вести носи - усмихни се.
Сутрин с кафе посрещат, вечер – бирата надигат,
и кога да ги погледнеш сладко, сладко ти намигат.
И целувки, и цветя те раздават виртуално,
но защо ли все така сами оставаме реално.