Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"
Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))
...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
05 декември 2011
28 октомври 2011
Есента й отива
Есента така й отива
в рокля на жълти цветя
и едно прошепнато "обичам те",
разпиляло се по света.
21 август 2011
Обича ме, не ме обича...
Бели маргарити,
откъсната тъга,
някой тях е питал
къде е любовта.
А любовта се ражда
не в стръкче цветове,
а някъде дълбоко
в нечие сърце.
10 август 2011
Тихите залези
Тихите залези
в късното лято
палят целувки в нощта.
Долавя от нейде -
ухае на вино,
шепот в чаша тъга.
Мисълта й се рони,
скътани спомени,
падат по листа слова.
Помни очите му
как я обичаха,
сънища във вечността.
Пази в косите си
цъфнали ириси,
сини като любовта.
Бавно отпива
дъхаво минало,
въгленче гасне в пръстта.
Глътка след глътка
бавно потъва,
чезне така любовта.
Тихите залези
в късното лято,
пари в очите сълза.
03 юли 2011
- - -
Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.
А той каза: Не искам подарък , искам с теб...
И ми даде свирката си, за да не плача.
А аз плаках през целия път наобратно,
осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.
11 юни 2011
Двама под дъжда
и валеше дъжд,
тя вървеше славно
през локвите веднъж.
Той пък бе с чадър,
вървеше неспокойно,
беше много бърз
и я подмина тъй поройно.
Но се спря за миг,
случи се внезапно ,
беше като вик
погледът през рамо.
И се преобърна
целият му свят,
беше като гръм,
беше като рана.
Тя посегна с длани,
за да спре дъжда,
Той с целувка нежна
слънцето засмя.
И се влюбват двама
някак на шега.
Случи се отдавна
преди сто лета.
Но и днес ги срещам
прото ей-така,
хванати небрежно
08 юни 2011
Бездомен
Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.
05 май 2011
...
Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.
30 април 2011
Май
Май
ми се усмихна
ей-така
с тръпчинките
на топлите си устни,
разцъфва
плахо пролетта,
от шепите му
литват пеперуди.
Поглежда ме
през рамо...на игра,
по стъпките ми
никнат теменуги.
И тича бос
покрай брега,
вълните влюбва
до полуда.
Танцува
с птичите ята,
разхвърля
облаци в света ми.
Любов ли е
да дишам ей-така,
щом Май
целува утринта ми...
07 април 2011
27 март 2011
Кокиче
Тя е мъничка
капка сълза,
от очите
на облак се стекла,
попила
в морна земя
и изникнало
най-бялото
цвете.
31 януари 2011
Облак
Вдишвам
тишина
и ставам облак,
разсейвам се
в мъгли
и тъй летя,
минавам
разстояния
и строфи,
мисля си за теб
и все валя...
Снимката е авторска.
28 януари 2011
И така ...
...включих се в тази щафетка, тъй като се изкуших от този прекрасен блог, и сега се налага да си изпълня на свой ред задълженията.
Ако има желаещи, които да са готови да рискуват с моите "умения" или разни измислици, нека да оставят коментар по-долу, а аз ще измисля нещо до 12 месеца
/със сигурност няма да е скоро :)/.
Първите 5 /ако има толкова/ ще бъдат щастливци /или може би нещастни/.
Който се включи, се налага на свой ред да зарадва други 5 човека с подаръци :)
Обещавам, ако не ми се получат нещата, повече никога /ама никога, никога, никога/ да не участвам :)))
23 януари 2011
06 януари 2011
Някъде край морския бряг
Залезът се стича
в очите му
като глътка любов
на раздяла.
Морето
целува ръцете му
с дъх
на отминала младост.
И се борят вълните
в душата му
да достигнат
мечтания бряг.
Там, където
пирати са скитали
и заровили
най-ценния грях.
Там, където
са закотвени спомени
за русалки
от приказен свят.
Там, където
с шепот и вятърът
разпилява в песъчинки
деня.
Там, където
залязва накрая
най-солената тишина.
---
И потъват дълбоко
в очите му
непознатите светове,
уловили
самотата на дните му -
само ние с теб.
01 януари 2011
Честита Нова Година
Честита Нова Година на всички, които наминават от тук.
Пожелавам ви преди всичко много здраве и упорство,
за да сбъднете мечтите си :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)