31 януари 2011

Облак



Вдишвам
тишина
и ставам облак,
разсейвам се
в мъгли
и тъй летя,
минавам
разстояния
и строфи,
мисля си за теб
и все валя...

Снимката е авторска.

6 коментара:

katoki каза...

страхотно :)

pipi каза...

На облаче възседнала съм гривата
и тичам по земята-сивата
за тебе бягам през небеса и вятър
във шепи нося светлина и блясък.

krassy каза...

Благодаря ви :)

Самовила каза...

Желая, да се рееш не да валиш! Чудесен стих...

Самовила каза...

като облак да летиш, да се рееш да цъфтиш и от радост да валиш и в любов да се родиш!

krassy каза...

:) Благодаря, Самовила! Непременно ще опитам!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails