...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
страхотно :)
На облаче възседнала съм гриватаи тичам по земята-сиватаза тебе бягам през небеса и вятървъв шепи нося светлина и блясък.
Благодаря ви :)
Желая, да се рееш не да валиш! Чудесен стих...
като облак да летиш, да се рееш да цъфтиш и от радост да валиш и в любов да се родиш!
:) Благодаря, Самовила! Непременно ще опитам!
Публикуване на коментар
6 коментара:
страхотно :)
На облаче възседнала съм гривата
и тичам по земята-сивата
за тебе бягам през небеса и вятър
във шепи нося светлина и блясък.
Благодаря ви :)
Желая, да се рееш не да валиш! Чудесен стих...
като облак да летиш, да се рееш да цъфтиш и от радост да валиш и в любов да се родиш!
:) Благодаря, Самовила! Непременно ще опитам!
Публикуване на коментар