18 юни 2010

Въздишка за събличане

Свършиха ми
всичките измислици,
цялата съм
само за събличане -
от умората
в края на очите
до последните
надежди в косите.
И роклята
от копринени илюзии
се свлича
толкова безшумно.
Ако не можеш
да усмихнеш никого
оставяш ли
следи куршумени?!
Сънуваш ли,
без да си заспивал,
когато сънищата
се оказват
твое минало,
а бъдещето
като пустинен пясък
изтича,
без да си го имал.
И всъщност
живял ли си...
или дълго
си умирал?!
...
Въздишаш?
Добре...
да се събличаме.

2 коментара:

veso каза...

:),усмихна ме въздишайки ...

krassy каза...

значи... за днес съм спокойна, щом съм усмихнала някого :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails