25 септември 2010

Изгубено

Някак изгубихме погледи
и думите станаха кухи,
и дори да приказваме повече,
май повече сме и глухи.

Задаваме мъртви въпроси,
стъпваме само по спомени
и няма какво да изпросим,
когато себе си сме изгубили.

4 коментара:

Лилия каза...

Няма нищо изгубено.
Чакам всяка твоя дума
На погледа ти се надявам
да утоли душата ми жадна
Къде мислиш че ходя -
под звездите спя и чакам
с плащ небесен съм завита
топлина за теб да запазя.

krassy каза...

случва се и да се изгубим понякога в живота

Самовила каза...

Сред думите ти истина стаена,
поднася болка на четеца,
Къде е ярката мечта, тъй настървена,
която гоним сред простотите на времето?

krassy каза...

Благодаря Самовила, много си права, мечти винаги има, само от време на време е малко сивичко.

Но пък тук започна да става много цветно - с толкова лилии и маргаритки :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails