24 юни 2009

Щом изгревът в очите ви не свети

Безлично стъпваме в делниците
и вършим разни „трябващи неща”
от страх, че може би сме Дон Кихот и мелниците
са нашите изгубени сърца.

И търсим, търсим да намерим огън,
и ровим в пепелта, и тънем в прах,
и спомените стават черно-бели,
и сякаш нас ни няма, а сме тях -

онези двамата от плът, но не и кръв,
забързани разстрелват часовете:
„Не, няма време, ето – нова стръв”,
а някой от страни шепти – „поспрете”.

Далечно ехо и забравен глас,
едно съвсем различно наше АЗ:
„Да бързаш струва ли си ми кажете
щом изгревът в очите ви не свети?!”

3 коментара:

izibell каза...

Поздрав за стиха! Днес го прочетох два пъти! Чудесен е!

Пламен Бочев каза...

Впечатлен съм от стиховете ти, които прочетох тук.
Поздрави

krassy каза...

Благодаря ви!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails