Магнолия и Тайро /първа част/

...Умираше, и странно, но още бе дете. И той я гледаше в очите отстрани, но бе пораснал вече. Защо?! И препускаха с белите коне в здрача до онзи техния поток сред дивите цветя, ухаещи на пролет, и зелените треви, и вековните дървета, и нежния шум от листата, ...и после пак умираше...Защо?! Всеки път един и същи сън...
...Събуди се цяла, обляна в сълзи. Пак бе плакала на сън. Не искаше да се случва това от съня. Беше я страх да живее. Всеки ден заради всяка нощ. А повечето и сънища се случваха... Съдбата ли така я наказа или беше дарба. Досега не намери отговор на този въпрос. Вече 21 години... сънуваше истини, които се сбъдваха. Като онази за Виола...
***
Сънува Виола да върви през гората сама. Отиваше към някакво странно място – усойно и мрачно. Но там растеше билката, която й трябваше. С отварата от нея щеше да излекува баща си. А всъщност Виола изобщо не познаваше билките, а още по-малко знаеше къде да ги търси. Пък и баща й си беше здрав-здравеничък. Но около месец след като я сънува, бащата на Виола падна от коня. Вълци им препречили пътя в гората и конете се изплашили. Конят на баща й го изхвърлил и от тогава човекът - в безсъзнание, но все пак жив. Майка й посърна цяла, а и цялото им препитание падна върху плещите й. Как й стигаха силите никой не знаеше. И Виола се помрачи, ходеше все начумерена и с никого не говореше. 
После дочу за една билка, която прави чудеса, и ако много искаш да излекуваш някого, толкова много, че да приготвиш отвара с нея и после добавиш 7 капки кръв от дланта си, 7 сълзи от очите си и 7 пъти да я даваш на болния, и става чудо... Но тя не разбираше нищо от билки и не знаеше къде да търси. Но сподели това с приятелката си. И тогава Магнолия й разказа за странния сън отпреди месец. Описа й точно мястото и как изглежда билката, която сънува и знаеше, че това е било предизвестие. 
И после всичко се оправи и живота на Виола и семейството й тръгна по старому, дори всички бяха по-щастливи от преди.
Само Магнолия остана с нейната болка от сънищата!
*** 
Странното беше, че в съня си тя умираше щастлива и доволна. Но защо?! Та тя не искаше да умира, беше още много, много млада. Дори не се беше влюбвала още. А онзи от съня й, дори не виждаше лицето му на сън, само знаеше че е Той. А тук в реалността нямаше такъв субект, който да я обсеби. В селото всички бяха толкова ...тривиално опорочени от всекидневието. А тя нали беше различна, искаше нещо магично да се случи, когато се влюби.
...Ех мечти..., но въпреки това тайно се надяваше...
*** 
Един слънчев следобед отиде за гъби в гората. Тя всъщност не обичаше гъби, но и трябваше една специална – с червена шапка отдолу – дяволската гъба, и много отровна, но от нея се прави магичен прах. В малки количества той беше като работно средство за всички магьосници, вещици и подобни. Но трябваше много да се внимава, защото можеше и да се пристрастиш и да забравиш всъщност за какво го вземаш, затова се използва много рядко, само когато трябва да предизвикаш видение за много важно събитие. Както сега се налагаше ...
***
Магнолия усещаше онзи особен аромат във въздуха, който предизвикваше у нея странни тръпки по гърба, сякаш беше котка, която се готви за бой. Обичаше живота, но знаеше, че този път ще трябва да го заложи срещу себе си, да бъде силна и да му удари проклетия шамар.
***
Всичко бе готово: свещите запалени в кръг, магичният нож -онзи, завещаван от 9 поколения на всяка жена в рода, която притежаваше особената дарба. И луната скоро щеше да се покаже... беше време. Магнолия застана в центъра на кръга и започна с изричането на свещените думи за „спускането на луната”. Така щеше да прелее в себе си най-чистата, но и най-мощна енергия. Постепенно изпадаше в транс, докато накрая точно, когато Луната беше в апогея си, лъч от синьо-сребърна светлина се спусна към центъра на кръга и обгърна като ореол Магнолия.
И виденията заприиждаха със страшна сила и ужасът се четеше в очите й.

----

П.С.  Между другото втора част не съм написала :), чудех се дали изобщо да я продължавам, това ми е първият опит да напиша нещо по-дълго и да си призная честно запецнах :).  Ще се радвам на всякакви коментари и предложения :)