04 октомври 2009

Той и Тя

Той се прибираше
ужасно тъжен,
в шест заключваше душата си
сред четири стени.
И все искаше да бъде
малко по-различен:
такъв, какъвто
тя го помни...може би.
Но всеки път отлиташе
на място тъй безлюдно,
че трудно му се случваше
да чуе отстрани
думите, които
тя нежно му шепти.

А тя така го чакаше
с ухание на нежност
и с есенни целувки
да го разтопи.
Но любовта потъваше
в тъжната безбрежност
на неговите толкова
несбъднати очи.
И ето, че забравяше
колко го обича,
че той за нея бе
тайната мечта,
която тя отдавна
(преди безброй лета)
съвсем... съвсем невинно
наум си пожела
пред най-красивата,
светеща и истинска
коледна елха.

И тъй с годините
(или заради римите)
тя постепенно
спря да му шепти.
А той...
съвсем естествено,
просто някак есенно
(може би от времето)
остави я да мисли,
че не го боли.

Няма коментари:

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails