12 октомври 2009

А в неделя ми е трудно да не те обичам...


Не идвай днес, не искам да сънувам,
от сънища си пресуших очите.
Без теб е лесно, просто се изгубвам
в празни интервали между дните.

И ставам на мъгла от монотонност,
обгръщам целия си свят,
но свят без теб е повече безбожност,
какво като на дявола си брат.

А всъщност мен не ме е страх от дяволи,
страхувам се от глътка самота,
откак живея като сянка в душата ти,
умирам и се раждам в пепелта.

Но е неделя и е време за сбогуване,
от утре пак ще бродя в мъгла.
Хайде, да приключим без ръкуване,
че ми е трудно просто да те премълча.


6 коментара:

Гичка Граматикова каза...

Отново хубаво стихотворение, поздравления!
Понеже веднъж поисках разрешението ти да сложа едно твое клипче в моя блог, се чувствам задължена да ти покажа долния линк:

http://gitchkagramatikova.blogspot.com/2009/10/blog-post_10.html

Благодаря и до скоро! :)

Краси каза...

Благодаря! Хубав стих, още вчера го прочетох, просто реших, че не е редно да оставям коментарче, щом и аз присъствам :), но какво пък...

izibell каза...

Чудесен стих, Краси!!!Поздрави!!!

Краси каза...

Благодаря, Изи!

Eni каза...

...,че ми е трудно просто да те премълча (!!!)

Пак ще дойда!

Краси каза...

Хубаво е да ти обещаят завръщане!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails