Не идвай днес, не искам да сънувам,
от сънища си пресуших очите.
Без теб е лесно, просто се изгубвам
в празни интервали между дните.
И ставам на мъгла от монотонност,
обгръщам целия си свят,
но свят без теб е повече безбожност,
какво като на дявола си брат.
А всъщност мен не ме е страх от дяволи,
страхувам се от глътка самота,
откак живея като сянка в душата ти,
умирам и се раждам в пепелта.
Но е неделя и е време за сбогуване,
от утре пак ще бродя в мъгла.
Хайде, да приключим без ръкуване,
че ми е трудно просто да те премълча.
Без теб е лесно, просто се изгубвам
в празни интервали между дните.
И ставам на мъгла от монотонност,
обгръщам целия си свят,
но свят без теб е повече безбожност,
какво като на дявола си брат.
А всъщност мен не ме е страх от дяволи,
страхувам се от глътка самота,
откак живея като сянка в душата ти,
умирам и се раждам в пепелта.
Но е неделя и е време за сбогуване,
от утре пак ще бродя в мъгла.
Хайде, да приключим без ръкуване,
че ми е трудно просто да те премълча.
6 коментара:
Отново хубаво стихотворение, поздравления!
Понеже веднъж поисках разрешението ти да сложа едно твое клипче в моя блог, се чувствам задължена да ти покажа долния линк:
http://gitchkagramatikova.blogspot.com/2009/10/blog-post_10.html
Благодаря и до скоро! :)
Благодаря! Хубав стих, още вчера го прочетох, просто реших, че не е редно да оставям коментарче, щом и аз присъствам :), но какво пък...
Чудесен стих, Краси!!!Поздрави!!!
Благодаря, Изи!
...,че ми е трудно просто да те премълча (!!!)
Пак ще дойда!
Хубаво е да ти обещаят завръщане!
Публикуване на коментар