08 ноември 2009

Като зима...

Празен ден 
наднича зад вратата,
прострелва с поглед  
тъжните прозорци.
Слънчев лъч 
умира по стъклото,
очаквал приказка 
за лятно слънце.
А дъждът танцува 
и нашепва колко
смахнато е 
да изглеждам като зима,
когато цялото 
вълшебство на земята
се случва миг 
преди да те усмихна.


2 коментара:

izibell каза...

Липсваше ми... :)
Дори и да приличаш на зима стиховете ти са чудесни.
Прегръдки!

Краси каза...

Благодаря, Изи!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails