23 ноември 2009

Една надежда

Една надежда мъничка и свежа
се сгуши в дланите ми на момиче
и аз я галя и тихичко подреждам
листенцата й бели... на кокиче.

И тя заспива в шепите ми топли
на декемврийска утрин като птиче,
за да се събуди с дъх на морски вопли
и въздишката на моето „обичам”.

2 коментара:

izibell каза...

Хубаво е когато не губим надежда!Запази я, Краси такава каквато си я нарисувала.:))

Краси каза...

Правя всичко възможно, Изи!Благодаря ти!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails