09 декември 2009

Под дъжда...


Под дъжда...

Под дъжда те чакам, обич моя,
под перлените капки самота
и там ще бъда само твоя,
щом сърцето ми нашепва тишина.
Единствено в очите ти ще капя,
ще бъда неочаквано вълнение,
по бузите ти плахо ще се стичам
до гънките на твоята усмивка.
Ще се разтворя по устните ти нежно
и бавно ще се влея в тебе,
но ти ще ме издишаш за последно
с аромат от твоята душа,
защото всеки дъжд е влюбен
в една несбъдната дъга...

4 коментара:

izibell каза...

... а всеки мъж е влюбен
в една недосънувана жена...:)
Хареса ми, Краси! Поздрави!!!

Краси каза...

Изи, уловила си есенцията по-добре от мен :)

Блог за нова поезия и преводи каза...

... wordlessss! :) Доста събуждащо ... добро утро ! :)

krassy каза...

Позакъснях за утрото, но добър да е денят!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails