29 декември 2009

За теб...

(подарено)

Когато тишината ослепява,
усещам само твоето дихание
да ме обгръща в бледото лилаво
на спомена от минало мълчание.

Когато избледняват полусенките
на най-недосънуваните ми целувки,
превръщам се във въглен и изгарям,
след мен се стеле пепел от светулки.

Когато в сънищата ми те няма,
допирът до тялото е влюбване,
от което се събуждат пеперуди
и летят в косите ми до лудване.

Когато се изгубят всички погледи,
и нещо в тебе стене в забрава,
името ми прошепни в огън,
щом обичам, значи още дишам жарава.

6 коментара:

Златина каза...

Красиво! :)
И красива нова визия!

Краси каза...

Благодаря... и за визията! Омръзнаха ми коледните украси:)

izibell каза...

Поздравления и от мен за стиха и новото оформление... Реших и аз да те последвам :)
Прегръдки!

Краси каза...

Радвам се! Целувки, Изи!

Ondine каза...

Честита Нова година!Нека бъде по-добра от предишната!С пожелание за много здраве!:)

Краси каза...

Благодаря за хубавото пожелание! Нека е по-добра и за теб, а и за всички!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails