16 април 2010

Измислици II

Измисляй ме
розово-засмяна
с усмивките на сто слънца.

Измисляй ме
и тъжна като рана
с поглед, разпилял се в тишина.

Измисляй ме
сред огнен залез
и в търсещия шепот на нощта,

като звезда, която
за тебе пада
с дантели от една полу луна.

Измисляй ме,
измисляй ме изцяло
от звънкия копнеж на пролетта,

от полъха
на лятото обезумяло,
от есенния дъх на самота.

Измисляй ме...
и може би тогава
все някога и аз ще се родя.

4 коментара:

Ondine каза...

:)Много хубаво пишеш!;)Поздрави!

krassy каза...

Благодаря ти, радвам се, че ти харесва :)

izibell каза...

Прекрасно е...
Поздрави, Краси, и усмивки!:)

krassy каза...

Благодаря, Изи!
Прегръдки от мен :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails