24 август 2010

Бяло

Аз мога много дълго да мълча
и после много дълго да говоря,
и всичките разхвърляни слова
единствено към тебе да ме водят.
И може да не вярваш в чудеса
или просто да забравиш, че ме има,
но дори и след безкрайните лета,
накрая пак ще дойде бяла зима.
А аз ще се превърна в снежен пух,
и тихо ще се стеля по земята.
И може би случайно или пък
съвсем нарочно ще пресмятам
как сто снежинки да ти пратя в кръг
и една от тях да те целуне по устата.

2 коментара:

lilia каза...

Не искам и да мисля , че ще си отидеш.Не ме изоставяй.Това ще ме убие.Няма сила ,която да ме накара ,да те преживея.Това е извън мята власт.Няма да има нищо след теб.Моля те. Недей.Умирам само при мисълта , че мога да те загубя.Не мисли , че не зная какво изпитвам.Не ми отнемай това щастие.Поне само да те обичам. Зная че не мога да искам нищо друго.Поне само това да ме топли.

krassy каза...

"Да обичаш" - това никой от никого не може да отнеме.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails