09 септември 2010

Дъждовно време

Когато разбереш,
че си отива
последната
догаряща искра,
надеждата
събира своите дрипи,
и тръгва тъй
на някъде сама.
Когато разбереш,
че няма кой
в дланите си
да побира твоя свят,
отказваш да измислиш
ново име,
оставяш есените
в шепи да валят.

6 коментара:

Ondine каза...

Красиво е и тъжно!

:)

krassy каза...

Така се получава понякога. Благодаря!

Valkocompany каза...

И аз се натъжих

Самовила каза...

Но винаги след есените,пролет идва,
огрява пламенно света. И пак е весело и глъчка има, държиш пак някого любовно за ръка :)

Самовила каза...

Но пак след есените пролет идва,
и пак възкръсва с весел глъч света,
и пак вълшебства нови има,
отново стискаме любов в своята ръка.

krassy каза...

Благодаря, че наминавате.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails