11 август 2009

На сън


Той всяка вечер
излиза навън,
запалва звездите
една по една,
присяда на кея,
пуши цигара,
с поглед люлее
луната
и чака да дойде
една малка фея,
да му хване на яве
ръката
и влюбени заедно
да гледат далеч
в хоризонта
как морето
се люби с луната...

Допушва цигара,
мисли за нея,
заравя мечти
в дълги черни коси,
посипва ги
бавно с пясък и перли,
прошепнати думи
потъват в морето,
димът на цигарата
отново руши
притаената лудост
в сърцето...

А феята тихичко
плаче на сън
за някого, който
тайно сънува я вън...

6 коментара:

Ружена каза...

Какво ли кара феята да остава при Него, щом сърцето и още плаче за Другия?
Много красив стих!

Краси каза...

Фея... можеш ли да я разбереш :)

Силвия Тенчева каза...

Нежно и лирично!

Краси каза...

:)

Eni каза...

Вече не знам под кое стихо да оставя коментар! Рядко харесвам нечии стихове така, както Вашите/твоите ;)

Краси каза...

Благодаря... на "ти" звучи по-добре :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails