26 август 2009

Без много смисъл

Той всеки ден
открадваше от злото
по нещо малко,
сиво като пепел,
а после
си продаваше мечтите
за копчета, с които
закопчаваше палтото
и трупаше
ужасно много вещи,
разменяше ги лесно
срещу част от себе си,
душата му
отключи черна бездна,
отвори ад
за всичките му спомени.
И стана някак лесно
да зачеркне себе си,
погреба тихо блясъка
в очите,
старателно изтри
цвета им,
остави само сивото,
с което
пропъди чистото
у себе си - детето.

В края на света
усети огън
гореше той,
сърцето му
от белези
просмукваше
с последната отрова
най-живият копнеж
да бъде себе си.

И тъй ...
отива си без име,
без обич, без тъга
и без сълзи
един човек,
родил за себе си
умиране,
преди да срещне

всъщност
сам Смъртта.


5 коментара:

Силвия Тенчева каза...

Краси,поздравления!Няколко пъти вече се опитвам да ти оставя коментарче,но не ми се отваря този прозорец,но сега се получи,много ми харесва блога ти ,успех!

Марк каза...

Хареса ми. Поздрави.

Краси каза...

Благодаря ви!

Nezabravima каза...

Ne6to stava s Kirilicata mi, no imah jelanie da spodeiq, kolko mnogo mi haresa! Pozdrav!

Краси каза...

Благодаря!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails