27 август 2009

Пристан за връщане


Аз не искам да бъдеш виновен
за всяка моя несбъдната сянка.
Искам просто с поглед любовен
да влудяваш душата ми жарка.

И не искам да бъдеш смирен,
закотвен сред буря от страсти.
Искам само човекът до мен
да обича до смърт и да мрази.

Не, не искам да бъдеш различен
и чужда любов да ми вричаш.
Зная, никак не си романтичен,
но до мен ли си – като луд да обичаш.

Аз не искам да бъдеш море,
щом брегът те гледа намръщено.
Стига ми да бъдеш за мен
последния пристан за връщане.
Вдъхновено по акварели: Андрей Янев 

6 коментара:

izibell каза...

Удоволствие е да те чета... Поздрав, Краси!:)))

Краси каза...

Благодаря, Изи! Аз също те чета с наслада!

Aquawoman каза...

Толкова хубаво си го казала...

Краси каза...

Благодаря ти, Aquawoman!Пиша ги така, както ги усещам :)

exposemaximum каза...

nice, after translation :)

Краси каза...

thanks :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails