11 септември 2009

91

Не... не те мразя...
И не... не е лично...
Вземи каквото си искаш,
но ще е излишно...
За там, където отиваш,
друг предплатил е...
Е... не много,
но... ще ми стигне 
за няколко кръчми, 
2-3 жени
и малко почивка
без живот на повикване.
Хайде... приключвай...
целувай жената,
децата...
ако имаш и куче...и котка...
Да... да ще поплачат...,
но ще им мине...
Всъщност ....я, чакай...
налей ми едно малко...
Не бе... не за кураж.
Аз съм вече претръпнал,
ти си ми номер... 91-ви.
Спусък ... свистене
... найлонов чувал...
малко копане...
и ... съм приключил с тебе.
Да се готви номер 92.
Как ще живея ли...
А... не ми пука...
Днес съм за гъби,
а утре ... утре 
някой друг... 
ще събира боклука.
Че какво му е трудното...
да убиваш е лесно,
по-трудно е...
да ставаш за обичане.

2 коментара:

Eni каза...

Някой друг ще събира боклука...Силно стихотворение. Вече знам със сигурност, че ми харесва как пишете!

Краси каза...

Радвам се, че се харесва :). Аз понякога не съм сигурна, че ми харесват някои неща, но пък анонимността е голямо нещо и вдъхва кураж за публикуване :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails