
Сънувай ме,
когато си измислен
когато ти се струва,
че си цял.
Сънувай ме
измамна и скалиста
и сякаш в друг живот
си ме мечтал.
Сънувай ме
и в сън ме разпилявай,
в шепа прах душата ми
побрал.
Сънувай ме
и в шепот ме създавай,
въдишките по пътя си
събрал.
Сънувай ме
единствено, когато
светът се е побъркал
и е спрял.
Сънувай ме
в себе си, когато
усетиш, че въпросите
мълчат.
Сънувай ме
разлистена и млада,
с очи, които нежно
ти шептят.
Сънувай ме
на 29-ти рано,
тогава няма да се сбъдна
само.
6 коментара:
Хареса ми... пък и обичам да сънувам хубави сънища... за съжаление напоследък не са такива...
Поздрави за стиха!!!
Благодаря ти, Изи! Пожелавам ти скоро да станат хубави!
Прегръдка от мен!
:)
:P
Много ми хареса тази комбинация от Лара Фабиан, актовата фотография и стиховете ти! Нали не би имала нищо против, ако реша да сложа клипчето ти под някой свой стих?
Поздрави! :)))
Разбира се, за мен ще е удоволствие :) ... и благодаря!
Публикуване на коментар