...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
25 септември 2009
Две думички
Две думички се спънаха до теб и рошавият вятър ги отнесе преди да разбере светът, че те обичам ... и нищо, че е есен!
6 коментара:
Много, много е хубаво! (авторско ли е?)
Да, авторско е ... и благодаря!
Две думички... най- важните... Усмивки, Краси!
А за теб, Изи - прегръдки!
Поздравления,много добре казано,продължавай в същия дух,целувки!
Мерси, и за теб целувки!
Публикуване на коментар