...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
19 ноември 2009
Изгрев
Ако може само за миг да изчезна, само миг ... преди да е съмнало. Ще се превърна тихо във приказка, която вятърът шепне в сънища и ме разказва ... разказва... разказва в кратък миг, преди да усъмнеш...
2 коментара:
Краси, няма нужда да се превръщаш... ти си приказка.И аз обичам да те чета.:)
Благодаря ти, Изи! Но за съжаление приказките свършват там, където започва реалността...
Публикуване на коментар