19 декември 2009

Наситеното черно не убива

Разчупих се
на малки тишини,
от които капе
като кръв отрова.
Отвън се смея,
а отвътре ме гори.
Има болки режат,
докато мълчим.
А думите
заключена прокоба,
затворили са
черното си име.
И как да се забрави,
щом не спи,
отрязаният спомен
от крило на гълъб.
Наситеното черно
не убива,
убиват малките
надраскани души
на думите,
които си спестяваме,
но ветровете
в погледите ни
предвещават
началото на урагана.

4 коментара:

izibell каза...

Силен стих!
Без коментар!

Aquawoman каза...

Съжалявам, че не мога да пиша стихове, за да кажа нещо толкова красиво..

krassy каза...

Благодаря ви!

Анонимен каза...

Да, вероятно така че е

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails