Ти навярно не знаеш,
на мен така ми отива
да мълча до безбожност,
щом нещо в мене умира.
И така ми харесва
да е тихо до болка,
да боли да не спира,
днес друго не мога.
Утре пак ще изгрея,
няма смърт в любовта,
има само усмивки,
дето носят тъга.
Утре пак ще пилея
разноцветни слънца,
ще усмихвам... наистина
някой друг по света.
Утре пак... утре пак,
днес обаче не мога,
днес валя тихо в шепи
и се крия от огъня.
на мен така ми отива
да мълча до безбожност,
щом нещо в мене умира.
И така ми харесва
да е тихо до болка,
да боли да не спира,
днес друго не мога.
Утре пак ще изгрея,
няма смърт в любовта,
има само усмивки,
дето носят тъга.
Утре пак ще пилея
разноцветни слънца,
ще усмихвам... наистина
някой друг по света.
Утре пак... утре пак,
днес обаче не мога,
днес валя тихо в шепи
и се крия от огъня.
4 коментара:
Много близко и познато...:)
Хареса ми!
Няма как да го знае
свиваш устни, мълчиш
и така до безкрайност...
но да знаеш- боли!
В тази тиха безкрайност,
скрила твоите сълзи,
чакаш своето утре,
а до тогава - мълчиш!
Благодаря, Изи!
Радвам се да те видя!
...
...все така дъждовно и мълчаливо...
Публикуване на коментар