Ако я срещнеш...

В очите ѝ потъват сенки
на тихите неделни дни,
а тротоарите събират
остатъка от нейните следи.
А тя не помни да е минала
по улиците в този град,
и разпилява във ванила
и цветове, и аромат.
По раменете ѝ се свличат стихове,
политат птици, палят изгреви.
А тя върви все тъй замислена,
и влюбва всички в своя свят.
...
Ако я срещнеш - целуни я,
по устните ѝ на момиче
е стихнала една магия,
създадена да те обича.

Танц

Прозорецът на моята стая,
наивен като малко дете,
се е влюбил... как ли... не зная
в гълъб с бели криле.
Всяка сутрин улавя в небето
светъл лъч... и пада сълзица.
И танцуват там по стъклото
слънчево зайче и сянка на птица.

Когато вечер се събличат пълнолуния...

... морето
от страстта си закипява,
и всичките
вълни в полуда
в танц с нощта
то залюлява.
Смутен
от тази гледка,
мракът
очи в нощта
тъй жадно впива,
пристъпва тихо
по чорапи,
в една безкрайност
се разлива.
А тя снагата си
в транс извива,
разпуснала
коси надлъж.
Небе, звезди
в миг замират.
Нощта целува
своя влюбен мъж.

Защото не помня

Аз не помня бях ли там,
сънувах ли или оставах.
Мечтах ли с теб,
ти ли ме мечта
или просто
безвъзвратно оглупявах.
И не помня
ти ли ме целуна, или аз
се сгуших в дланта ти,
прошепнах ли те
или с огън те изпях,
думите ни бяха ли измамни.
Рисувах ли те с пръсти по гърба
или ти рисува с устните си мен,
лятото ли в мене изгоря
или просто се взривиха сто вселени,
дълго ли светът се е въртял
в този миг, когато вдишах теб...
Аз не помня нищо от това.

Затова сега те питам
помниш ли ме мене?

Сънувам приказки, а ти?

Тази нощ една фея не спи,
а рисува в небето звезди.
Самотата улавя с нежност,
търси теб...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ и луната не спи,
сплита с нишки непознати съдби.
И отлита като ехо далечно,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ в съня ми си ти
и изригват безброй тишини.
И се влюбвам в теб цяла вечност,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

Ще танцуваме ли?

Танцувала съм - тук,
не са ме канили,
жалко е...
или е тъжно
като моята луна,
защото обичам да танцувам.
А и все още предпочитам
лилавото на теменугите
пред бялото на маргаритките,
а и между другото
ослепява се пише с "О".
Внимавайте като преписвате!
Това поне е лесно!

... а можеше да е красиво
и сега да се усмихвам...

И казваш...

...не е лесно
това наше обичане
да сядаме след залез
и да скрояваме съдбите си
с нишки от сребърни истини,
да пришиваме големи мечти,
които трудно минават през илиците,
да изрязваме скъсаните съмнения
и протритите си тъги, а вините и грешките
да хвърляме право в коша.
Да закърпваме с парчета надежда
остатъците от дните,
за да може утре отново
като се погледнем да се обичаме.
И казваш ... не е лесно,
но пък
  е толкова истинско.