24 май 2009

Самодива

Прошепвай ме
и после бавно ме издишвай,
когато сутрин паднала роса е.
И аз ще те шептя
и после ще издишвам,
когато се събудя
в пазвите на пролетта.
И ще те създам
на сън или наяве
в лилавото на
разцъфтяла теменуга,
и после ще поръся
с нежен плам
и с капки от ухание на диво.
По устните ще чакам
след това
да ме докоснеш
нежно, полуигриво,
и с таз целувка
може би една
ще ме превърнеш
в твоя самодива.

4 коментара:

Laska каза...

красиво...

shadows каза...

Обичам да танцувам със самодиви ...хубав стих ...теменужено красив...танц...

DSdiva каза...

Я, аз това защо не съм го отразила :шок: Прелестно е!

krassy каза...

Благодаря! Оценявам факта, че една Самодива харесва този стих :)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails