Спомен, донесен от прилива

Случи се малко преди разсъмване...
в тишината изгря смъртен вик.
А някой някъде с мъка пророни
„Обичам те, остани поне още миг”.

Воалът в бяло над моста
в танц се понесе със вятъра.
А някой някъде тихо нашепва
нежни думи в края на лятото.

И гларус кръжеше наоколо
капки сол от морето донесъл.
А някой някъде в любов се кълнеше,
че живота сам не би понесъл.

Там някъде под моста на разсъмване
две очи не виждаха изгрева ...
А някой някъде беше откраднал
спомен, донесен от прилива...