Цяла огън

Пристъпва бавно
цяла в бяло.
Умът й нейде
пак се рее.
Очи затваря,
душа изтръпва.
Ръце развява,
нозете – боси.
Не милост иска,
а дъжд ще проси.

Огънят не я обича –
тя цяла огън е,
и дори да я отрича,
тя пак по него
волна тича.