Отровена мечта

Съблякла бе най-новите си дрехи
и чакаше свещта да догори
щеше пак да дойде онзи – като всеки,
платил си такса, любовта да позори.

И пак ще се обърне тя към него,
и страстите му скрити ще открие,
и после номер ще му сложи от таблото
с табелка „Клиентът е редовен” във леглото.

И пак ще чака поредния прогонен
от нечий друг живот, да приласкае
за миг, за час, за колкото желае,
клиентът плаща, а пък тя – нехае.

Но всеки път се тайничко надява
да влезе онзи, който не признава,
че всяко нещо има си цена
и да потърси най-безценното у нея,

и неплатил като поредния цена,
да зърне той лиричното в душата,
да й припомни, че и тя е може би една,
за някого единствена - жената.

И ето скърцаше входната врата,
и влизаше поредния прогонен,
за сетен път открадваше това,
което бе за нея по-добро от спомен.

Догаряше отново пак свещта,
и дрехите съблякла бе на стола,
а на излизане затваряше врата
на поредната отровена мечта.