Разминаване

Цигарите горяха неуместно,
в тъмното едва ли ме позна...
А аз подминах някак неусетно,
и само вятър леко покрай теб повя.

И после пак отнесе спомен
от моята до твоята врата
за миговете истински несподелени,
за онзи сладък тътен в нощта.

В дните някак си се разминаваме,
може би поглеждам те, а може би и ти.
Но после бързо продължаваме,
да търсим страстно онези две очи,

които поглеждайки, ме галят,
дори и да не виждаш ти,
които чувства ще разпалят,
щом мислено съм в тях, нали?!