Есента й отива

Есента така й отива

в рокля на жълти цветя

и едно прошепнато "обичам те",

разпиляло се по света.

Бездомен

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

Кокиче

Тя е мъничка

капка сълза,

от очите 

на облак се стекла,

 попила

в морна земя

и изникнало

най-бялото

цвете.

Облак

Вдишвам

тишина

и ставам облак,

разсейвам се

в мъгли

и тъй летя,

минавам

разстояния

и строфи,

мисля си за теб

и все валя...

Снимката е авторска.

Снежинка ІІ

Снежинка белокрила

се усмихва 

през стъклото,

а през нощта 

ще нарисува

там 

тайни от живота.

***

Есента

си отиде на пръсти,

разпиляла

листопада от спомени,

по следите й

някой намира

остарелите си въпроси.

И не търси

какво се е скрило

зад ъгъла,

който следва,

няма никаква нужда

от смисъл,

няма нужда от нови

въпроси.

Просто есента

си отиде на пръсти,

както той

си отиде на есен.

...и е май

...и е май,

разцъфнал като обич,

усмихнат,

малко луд,

но много мой.

Разпилял е

всичките ми облаци

и вали любов

като порой...

   

С...

...откраднати чувства
и на заем взето палто,
по обрасли пътеки
и непочистени улици
бягам след себе си
с празни очи,
вплетени в утрото -
търся бисерна мида,
оковала моите нови мечти.

Повече от нищо

Аз не крия –
мога без тебе,
ти отдавна
можеш без мен.
В този свят
на безкрайно отнемане
нас ни свързва
мисълта
да сме спомени.

Непреглътнато

Днес съм глуха,
ужасно съм глуха,
недочувам
твоите стъпки.
Тишината
е толкова суха,
изкрещях
любовта си на глътки.

В министишие...

Тъжни погледи
се свличат
от звездите,
угаснат ли,
ще се научим
на обичане...

***

Чужди думи,
казани за вричане,
правят пепелища
в душите ни...

***

Този миг –
толкоз ефимерен,
целуни ме
и ще го запълним
с вечност...

...

Жълтеят неоновите сенки
на рекламните пана отсреща,
а звездите, дето никакви ги няма -
сънуват, че им паля свещи.

Снежинка

Когато от небето
се отрони самота,
и с нежност тиха
се засели в нея,
тя спря да търси
своите слънца,
превърна се
в малка зимна фея.

Тринадесет магии

Тринадесет магии ще забъркам,
не теб, а себе си наричам,
когато няма при кого да се завърнеш,
ела при мен, аз пак ще те обичам.

---

Утрото се вмъкна много тихо
под завивките на обич закъсняла,
целуна я по устните сънливо
и тя разцъфна в усмивка засияла.

Две думички

Две думички се спънаха до теб
и рошавият вятър ги отнесе
преди да разбере светът,
че те обичам ... и нищо, че е есен!

Миниатюри

Безбрежен и нежен
поглед копнежен
изгрява, остава
в теб засиява
и обич, и жажда
в зениците ражда.
***


Една ръка – до тебе стигнах,
Едно лице – и аз политнах,
Една сълза – да, аз те обичам,
Един живот – от теб не се отричам!
***


В две шепи солена вода
се целуват море и луна
В две шепи солена вода
умира нощта и се ражда деня
Две шепи ... а в тях самота
солено потича в съня...
***


С дъх на морска утрин
и вкус на водорасли
целуна ме морето
и избяга на талази.
***

Ела

Ела,
погледни ме в очите
и една по една
от мене събличай вините.
Разкъсай ги
тези змийски девет кожи
от мене.
Нека остана цяла и гола,
но истинска
като есенно време.