Когато забравям, че всичко си е струвало...

Той дойде,
засели моя дом
с усмивки
и с очакване за лудост.
Разхвърля всичко,
почти като разгром,
написа името ми
без думи...
с(ъс) луни и със звездички.
С лек замах
съвсем безгрижно
размени в мене
всичките сезони -
от лятото
направи дълга зима,
а есента превърна
в Първа пролет.
Поглежда ме
съвсем невинно,
когато всъщност иска
да лудува.
Усмихва се,
когато ми е тъжно
и целият ми свят
се отразява
в две тръпчинки
между днес и утре.