...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
28 януари 2011
И така ...
...включих се в тази щафетка, тъй като се изкуших от този прекрасен блог, и сега се налага да си изпълня на свой ред задълженията.
Ако има желаещи, които да са готови да рискуват с моите "умения" или разни измислици, нека да оставят коментар по-долу, а аз ще измисля нещо до 12 месеца
/със сигурност няма да е скоро :)/.
Първите 5 /ако има толкова/ ще бъдат щастливци /или може би нещастни/.
Който се включи, се налага на свой ред да зарадва други 5 човека с подаръци :)
Обещавам, ако не ми се получат нещата, повече никога /ама никога, никога, никога/ да не участвам :)))
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Краси, ако няма желаещи /в което се съмнявам/, тогава ме брой мен :)))
Ще си разменим подаръчета, макар и извън играта :)
Чудно, изкушавах се да се запиша и при теб, ама много щеше да ми стане :)))
Разбрахме се :)
Дадено :), но аз наистина няма да съм готова скоро, че нещо годината ми тръгна на зле и ме е налегнала и творческа криза :)
Краси, и аз имам доста ангажименти, така, че не се притеснявай :)
Може да ми изпратиш адреса си на имейла.
Усмихнат утрешен ден!
:)
Благодаря, Тони! Сега съм в процес на преместване, след няколко дни като разбера как е новия ми адрес ще пиша.
Усмихнат ден и за теб!
Публикуване на коментар