24 октомври 2014

Листопадно

В последната октава
на октомври
отлитат птици,
песни, изгреви.
Довява вятърът
дъждовно време
и капят мисли
в облачните дни.
А някъде
ухае на огнище
и една надежда,
дето тихо ври
под стряхата,
която сбира пътища
и няколко
изгубени следи.
И чакат
две ръце
да те прегърнат,
и две сълзи
да паднат като камък,
и много,
много дълго да тежат
в най-лявото ти
кътче на душата.
Октомври е
и ти се иска да е приказка,
в която да те сгрее
тихо шепота
на старите
загънати мечти
в скрина,
в който друг е кътал
писма от теб, усмивки и
луни.
Октомври е,
прилича на пътека,
в която всички лъкатушни сънища
отвеждат те в бащиния дом.

Октомври е,
отлита листопадно –
отвява те, изгаря

и боли…

16 април 2013

Кажи й "Здравей"


Покрай тебе
се спуска мъгла
и усещаш
как тя подминава -
една  малка...
мъничка тъга
по следите
на южния вятър.
И оставя
в теб тишина,
парченца
смърт от раздяла.
Настигни я,
не умирай сега
Кажи й „здравей”
и нататък
продължете
сами по брега,
а вълните
след вас
ще разказват...



29 декември 2012

Снежко... на терасата

Моят син на 5г.: Толкова много сняг има на терасата, Дядо Коледа ни го изпрати да направим Снежен човек. 

Това е резултатът:


Снежко си замина с Коледа, но догодина обеща пак да дойде :)

01 септември 2012

Бизнес идея :)



         Здравейте, не чe ми e прятно ама казвам се ...Пенка. Пф?! Не че нещо името..., ама не знаете как е тука на село. Всяка вторa кокошка - Пенка, даже баба ми редовно ги кръщава на мен. Не е работа да носиш т'ва име ви казвам...ей и живот не е. Пенка т'ва, Пенка онова, ще заколим Пенка, ще сготвим Пенка с картофи, Пенка умря .. пък аз треперя. Знае ли човек, може да решат да се отърват и от мене скоро, па аз да мисля, че за кокошката говорят.Затова реших  - ще го сменям. Ей на, към общината съм тръгнала, ще говоря с кмета, искам ново име. Ама няма да е тукашно, от село,  ще е ново, модерно. Е как?! Намислила съм си - Нета. Аааа...мерси!. И аз много си го харесвам. Пък и да ви подшушна имам бизнес план с това име. Щото аз четох една книга за бизнес идеи. То аз още съм на 5-та страница де, ама книгата си е книга, ей на - 5-та страница и вече имам бизнес идея. Ще ставам Нета богаташката, само как звучи а. Та името е с облаги ви казвам. Ама никой не се е сетил преди мен.
          Още един завой и съм стигнала кмета. Та докъде бях стигнала, а да - ама и вие не се сещате а?!  Ся ще ви се изясни - та значи оня ден влизам в интернет и чета. Пък то аз напоследък много чета, ей тва бизнес книгите са голяма работа, казват търси, идеите са навсякъде и аз търся и намирам де. Та чета - тоя разказ "от нета", тая приказка "от нета", оня стих "от нета", картини, рисунки - изобщо голяма работа е тая Нета. Викам си брей, че неграмотни хора и кво неуважение към човека с малка буква все му пишат името. Па после си викам - ей че хубаво име, що и аз да не се казвам Нета. Хем хората ще си мислят, че съм велик писател, поет, художник. Ще почнат да ме канят да насам натам, да чета мои неща. Е те не са мои всъщност ама кой знае, нали и аз ще съм Нета. Ще се почнат там едни хонорари, едни проценти, едни книги, ще стана звезда, ще ме дават по телевизора, ей само да ми дойде, после може и депутатка да стана ви казвам, няма отърване. Пък аз дотогава ще си дочета и книгата, няма все на 5-та страница да стоя я, кой знае какви идеи ще ми дойдат до края. Голяма работа се оформя и това само с едно име. Като ми дойде тая идея доста рових, може па някой да ме е изпреварил, ама няма, така и не открих някой, дето да е казал аз съм Нета. Така че аз съм.
       А ей-къде го кмета. Айде със здраве, скоро ще чуете за мен.

07 април 2012

Когато забравям, че всичко си е струвало...

Той дойде,
засели моя дом
с усмивки
и с очакване за лудост.
Разхвърля всичко,
почти като разгром,
написа името ми
без думи...
с(ъс) луни и със звездички.
С лек замах
съвсем безгрижно
размени в мене
всичките сезони -
от лятото
направи дълга зима,
а есента превърна
в Първа пролет.
Поглежда ме
съвсем невинно,
когато всъщност иска
да лудува.
Усмихва се,
когато ми е тъжно
и целият ми свят
се отразява
в две тръпчинки
между днес и утре.

10 март 2012

Росна сълзица

Носи тихите утрини
и прилича на фея,
всяка слънчева ласка
се взривява в нея.
Тя е бяла магия
и се ражда от спомени,
много тъжно се рони,
ако липсва докосване.
И се оглежда за тебе
във всяка малка тревица.
Целуни я с нежност
преди да стане сълзица.



11 февруари 2012

Магнитчета - втори опит

Думите ми бягат последните месеци, или може би е до емоции. Но факт е, че не ми се пише, влязох в някакъв коловоз и не зная как се излиза.  Новата ми страст ме спасява до някъде, действа ми успокояващо :)




Снимките не са добри, фотоапарата ми нещо не бива напоследък и толкова мога с телефона :)

05 декември 2011

"Предай нататък"

Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"
Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))

28 октомври 2011

Есента й отива

Есента така й отива
в рокля на жълти цветя
и едно прошепнато "обичам те",
разпиляло се по света.

21 август 2011

Обича ме, не ме обича...


Бели маргарити,
откъсната тъга,
някой тях е питал
къде е любовта.

А любовта се ражда
не в стръкче цветове,
а някъде дълбоко
в нечие сърце.

10 август 2011

Тихите залези


Тихите залези
в късното лято
палят целувки в нощта.

Долавя от нейде -
ухае на вино,
шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,
скътани спомени,
падат по листа слова.

Помни очите му
как я обичаха,
сънища във вечността.

Пази в косите си
цъфнали ириси,
сини като любовта.

Бавно отпива
дъхаво минало,
въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка
бавно потъва,
чезне така любовта.

Тихите залези
в късното лято,
пари в очите сълза.

03 юли 2011

- - -

Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.
А той каза: Не искам подарък , искам с теб... 
И ми даде свирката си, за да не плача.     
А аз плаках през целия път наобратно,
осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.          

11 юни 2011

Двама под дъжда



Беше рано
и валеше дъжд,
тя вървеше славно
през локвите веднъж.
Той пък бе с чадър,
вървеше неспокойно,
беше много бърз
и я подмина тъй поройно.
Но се спря за миг,
случи се внезапно ,
беше като вик
погледът през рамо.
И се преобърна
целият му свят,
беше като гръм,
беше като рана.
Тя посегна с длани,
за да спре дъжда,
Той с целувка нежна
слънцето засмя.
И се влюбват двама
някак на шега.
Случи се отдавна
преди сто лета.
Но и днес ги срещам
прото ей-така,
хванати небрежно
да крачат под дъжда.

адрес на изображението: тук

08 юни 2011

Бездомен

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

05 май 2011

...

Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.

30 април 2011

Май

Май
ми се усмихна
ей-така
с  тръпчинките
на топлите си устни,
разцъфва
плахо пролетта,
от шепите му
литват пеперуди.
Поглежда ме
през рамо...на игра,
по стъпките ми
никнат теменуги.
И тича бос
покрай брега,
вълните влюбва
до полуда.
Танцува
с птичите ята,
разхвърля
облаци в света ми.
Любов ли е
да дишам ей-така,
щом Май
целува утринта ми...

07 април 2011

27 март 2011

Кокиче

Тя е мъничка
капка сълза,
от очите 
на облак се стекла,
 попила
в морна земя
и изникнало
най-бялото
цвете.

31 януари 2011

Облак



Вдишвам
тишина
и ставам облак,
разсейвам се
в мъгли
и тъй летя,
минавам
разстояния
и строфи,
мисля си за теб
и все валя...

Снимката е авторска.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails