Тихите залези
в късното лято
палят целувки в нощта.
Долавя от нейде -
ухае на вино,
шепот в чаша тъга.
Мисълта й се рони,
скътани спомени,
падат по листа слова.
Помни очите му
как я обичаха,
сънища във вечността.
Пази в косите си
цъфнали ириси,
сини като любовта.
Бавно отпива
дъхаво минало,
въгленче гасне в пръстта.
Глътка след глътка
бавно потъва,
чезне така любовта.
Тихите залези
в късното лято,
пари в очите сълза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар