...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
27 юли 2010
Танц
Прозорецът на моята стая,
наивен като малко дете,
се е влюбил... как ли... не зная
в гълъб с бели криле.
Всяка сутрин улавя в небето
светъл лъч... и пада сълзица.
И танцуват там по стъклото
слънчево зайче и сянка на птица.
6 коментара:
Красиво е! ...
Много усмихнато благодаря :)
...И вълшебно!
--}-@
Их, че красиво! Очарователен танц и стихът - също! :)Поздравче!
Благодаря, Лара!
Поздравчета и за теб!
Публикуване на коментар