Снежинка ІІ

Снежинка белокрила

се усмихва 

през стъклото,

а през нощта 

ще нарисува

там 

тайни от живота.

Бяло

Аз мога много дълго да мълча
и после много дълго да говоря,
и всичките разхвърляни слова
единствено към тебе да ме водят.
И може да не вярваш в чудеса
или просто да забравиш, че ме има,
но дори и след безкрайните лета,
накрая пак ще дойде бяла зима.
А аз ще се превърна в снежен пух,
и тихо ще се стеля по земята.
И може би случайно или пък
съвсем нарочно ще пресмятам
как сто снежинки да ти пратя в кръг
и една от тях да те целуне по устата.

Снежинки от теб

Прокраднах се
на пръсти в съня ти,
не се сърди,
бе необратимо.
Заслушах се
в тишината на дъха ти
и нямах сили ...
стана ми необходимо
да бъда там,
където други скитат,
където все
се нижат бели пеперуди,
крилати като мислите,
които ме оплитат.
От тях на времето обаче
му е тъй студено,
че се завива
с бялата си дрешка,
сгушва се
от ляво... до сърцето
и вече зная
не е, няма грешка:
събуди ли се
времето в мене
до една
снежинките от теб
ще ми отнеме.

Захар на снежинки

Вятърът
горчиво затактува
песен
за изгубени сърца.
Намръщи се небето,
залудува
и прободе облаците
с перца.
Заплакаха...
сълзите им мънинки
се стекоха
към болната земя.
И ето...
вън се сипе
захар на снежинки
а светът,
предрешен в бяло,
онемя.

Снежинка

Когато от небето
се отрони самота,
и с нежност тиха
се засели в нея,
тя спря да търси
своите слънца,
превърна се
в малка зимна фея.

Целувал ли си някога снежинка...

Целувал ли си някога снежинка...
...от тези най-обикновените,
дето се изсипват посред зима,
защото на небето му е весело
и просто тъй обича да си има
една торба с вълшебства за прозорци.
И когато най-не вярваш, че те има
и някак си ужасно ти е криво,
и цялата изминала година
ти е дарила обич само в погледа на куче,
една снежинка пърхаща и белокрила
докосва устните ти страшно мило
и целия си свят ти подарява
с една целувка – първа и последна...
...
Целувал ли си ...и аз не бях,
но целувката получих
през зимата, в която
една снежинка ме научи,
че вълшебство е това,
което ей-сега ще ти се случи...

Снежинка ...сълзичкова

Една снежинка босонога,
подранила през октомври,
заслуша се в тишината
и в сълзичка се затвори...

Една звездичка засияла
в очите ти се ококори,
прошепна нещо на луната
и сълзичката разтвори...

Знаеш ли...

Знаеш ли...
заваляха бели пеперуди,
невинни като самота.
По миглите ми
нежно утаяват се,
по устните целуват ме
сякаш вечността
за миг поспря
и вгледа се в очите ми...

Знаеш ли ...
в дланта си взех
една душа
от тези малки
зимни „същества”.
Стопи се...
Остана малка капчица...
сълза...

Знаеш ли...
не е студено,
щом приказно мечтаеш
сред студа
и всяка падаща снежинка,
щом носи
нова капчица ...
мечта...

Знаеш ли...
навярно
съм снежинка
бяла,
щом в сърцето
завали,
ще се стопя
в шепите ти
цяла...

Знаеш ли...
защото
аз не знам,
сняг
вали ли
или
просто
съм мечтала...