Снежинки от теб

Прокраднах се
на пръсти в съня ти,
не се сърди,
бе необратимо.
Заслушах се
в тишината на дъха ти
и нямах сили ...
стана ми необходимо
да бъда там,
където други скитат,
където все
се нижат бели пеперуди,
крилати като мислите,
които ме оплитат.
От тях на времето обаче
му е тъй студено,
че се завива
с бялата си дрешка,
сгушва се
от ляво... до сърцето
и вече зная
не е, няма грешка:
събуди ли се
времето в мене
до една
снежинките от теб
ще ми отнеме.