Сънувам приказки, а ти?

Тази нощ една фея не спи,
а рисува в небето звезди.
Самотата улавя с нежност,
търси теб...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ и луната не спи,
сплита с нишки непознати съдби.
И отлита като ехо далечно,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ в съня ми си ти
и изригват безброй тишини.
И се влюбвам в теб цяла вечност,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

И не пиша, защото...

... не искам да се връщам
към проклетия навик
да ми присядаш
като буца от истини
в тишината на среднощното лято.
... и защото
не искам да зная
дали първата стъпка нататък
ще предхожда последното вдишване
и последния залез, и мрака.
... и защото
не искам да търся
нещо малко като обичане
в пресъхналите си спомени
и да горчи до неистово.
Но съм сигурна, зная
само днес имам шанс да открия
как спра да те чакам.
С една самодивска магия.

Наричам те ... /по вещерски/

Пресипнал е гласът ми
от мълчание по теб...
отричам се...

В мислите проклинам те,
но в сърцето – не...
и вричам се...

И чакам те – не идвай!
И мразя те – ела!

Отивай си - наричам те...
Да бъдеш някой друг,
когото не обичам!

Събуди се

Ако случайно
ме зърнеш в съня си
как боса тичам
из тучни ливади,
как се пилеят косите
и цветята ухаят
на лято,
и капчици свежа роса
замъгляват
две черни очи
и от очите незнайно кога
бликва дъжд,
а после – дъга.
И облаци слизат
в полето,
отнасят те толкоз далеч,
че с длани протегнал
горещи
не достигаш до мен
...тъй далеч...

Тогава... глава не извръщай,
очите се мамят в съня,
събуди се -
до теб съм на яве
една самодива
в нощта.

Шепот за оставане

Навярно вярвам
в празни обещания,
макар да се залъгвам,
че не съм наивна
и зная думите напомнят
на предания,
но иска ми се
пак да те открия.
И не в някое
фалшиво оправдание,
намерено на ъгъла
пред прага,
когато идваш,
носи за себе си мълчание,

защото думите
проклела съм
със шепот
за оставане...

Самодива

Прошепвай ме
и после бавно ме издишвай,
когато сутрин паднала роса е.
И аз ще те шептя
и после ще издишвам,
когато се събудя
в пазвите на пролетта.
И ще те създам
на сън или наяве
в лилавото на
разцъфтяла теменуга,
и после ще поръся
с нежен плам
и с капки от ухание на диво.
По устните ще чакам
след това
да ме докоснеш
нежно, полуигриво,
и с таз целувка
може би една
ще ме превърнеш
в твоя самодива.

Бягай от мене

Бягай от мене, спасявай се,
че в моите вени отрова тече,
прорязва, в душата утаява се
и мастилени мрежи тъче.

Към мен не поглеждай, върви си,
че в очите ми слънца затъмняват се,
пръскат мъгли и в сажди разпадат се,
синьо-зелените мечти поболяват се.

Не се влюбвай в мене, отивай си,
сърцето ми ураган е, руши,
след него пустиня ще станеш ти,
не вярваш ли, ела и реши.

Седем

Седем нощи те търсих
по безлунни пътеки
Седем чудни гори прекосих
Седем ранни зори ме посрещаха,
за да сбъднат седем думи за теб
Седем истини исках от себе си
да строша, да изтрия
и после пак да градя
Седем пъти без тебе заспивах
за седем мига преди пролетта
И се сбъдвах в сънища седем
като седем воала преплетени
и в твойта душа се разлиствах
като седем издъхващи истини
И пак наивно до седем броях
всеки път преди да заспя
И сутрин в седем все бях
седмата твоя постеля...

Ако някога...

Ако някога,
някъде,
в някоя
теб открия,
вещице моя,
ще отпия от
твойта отвара
и сърцето
на поднос
ще предложа.
И ще зная,
че никога,
никъде,
никоя
не желая
от този момент,
само теб ще сънува
душата ми,
само теб,
само в твоя фрагмент.
И ще галя
в сънища
дивото,
и коси
ще разплитам
в екстаз,
само нейде
да зърнат очите ми
твоята сянка,
твоят анфас.

Вещица

Аз съм вещица от клас,
остава всеки във захлас
щом ме види на метлата
малко чорлава в косата.
Знам че хубава съм аз
със коси от черен мъх,
сресани със зъби от плъх.
Очите ми са малко злобни,
пращат всеки в дълбини прокобни.
Носът ми – кривичък е ясно,
но с пъпка гнойна е от дясно.
Усмихна ли се – всеки разтопявам,
с дъха си - всичко умъртвявам.
А зъбите – какъв разкош
по-остри даже и от нож.
За моите сбръчкани ръце
всеки може да ми завиде.
Краката ми дълги два метра
без кой знае каква симетрия,
намъкнати в обуща червени
с мухи по тях залепени.
Снагата ми е цяло чудо
смайва всичко младо, лудо.
Приличам на един герой -
красавец знам е и той -
Гърбушкото от Нотр Дам,
кумир за мен е голям.
С модата съм аз в крак
Имам змииска шапка с прахоляк
Зелени гущери в полата
и оси за подплата.
И такава спретната пред вас
явявам се в този час
Ха кажете ми сега,
ходят ли ми тез рога!

Молитвите ще заменя с проклятие

И спирам вече - няма да обичам,
и цяла се продавам за безличие,
от своята душа аз се отричам,
заменям я за чувство – безразличие.

Косите, разпилявани от страст,
с гореща ножица ще срежа,
устните, пламтели в екстаз,
нецелувани ще ги зарежа.

И пепелно ще замразя очите,
огънят отдавна е угаснал,
ръцете ще положа до мечтите,
на дъното в куфара мухлясъл.

Името си ще изтрия от небето,
с кръв ще го изтръгна от сърцето,
облаци ще го свалят в морето,
ще го вдълбая на дъното, да е проклето.

И всичките звезди що подари ми,
ще захвърля в тъмнина да гаснат,
блясъкът им лъжовно посветил ми
ще ги побърка, ще страдат, ще ръждясат...

Да те изплача искам, в сълзи да те излея,
със себе си не искам да живея,
ако притихнало във мене ти стоиш
и с небрежност ме докосваш и твориш.

И спирам вече - няма да те изричам,
молитвите ще заменя с проклятие,
вещица ще бъда и ще сричам
свойта роля, своето разпятие.

(вдъхновено от http://www.vbox7.com/play:254b40b6)