Ако случайно
ме зърнеш в съня си
как боса тичам
из тучни ливади,
как се пилеят косите
и цветята ухаят
на лято,
и капчици свежа роса
замъгляват
две черни очи
и от очите незнайно кога
бликва дъжд,
а после – дъга.
И облаци слизат
в полето,
отнасят те толкоз далеч,
че с длани протегнал
горещи
не достигаш до мен
...тъй далеч...
Тогава... глава не извръщай,
очите се мамят в съня,
събуди се -
до теб съм на яве
една самодива
в нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар