На сън

Той всяка вечер
излиза навън,
запалва звездите
една по една,
присяда на кея,
пуши цигара,
с поглед люлее

луната
и чака да дойде
една малка фея,
да му хване на яве

ръката
и влюбени заедно
да гледат далеч
в хоризонта
как морето
се люби с луната...

Допушва цигара,
мисли за нея,
заравя мечти
в дълги черни коси,
посипва ги
бавно с пясък и перли,
прошепнати думи
потъват в морето,
димът на цигарата
отново руши
притаената лудост
в сърцето...

А феята тихичко
плаче на сън
за някого, който
тайно сънува я вън...