То е едно
малко хлапе,
сутрин в зори
още щом стане
тича навън
през поля и треви,
с колена е
отдавна раздрани,
но огън в очите му
славно гори.
Обича да шляпа
в локви от дъжд
и тайно да зяпа
дъгата надлъж,
а после си прави
жабки в реката,
камъче хвърля -
цамбур във водата.
А вечер, когато
стане най-тъмно,
отваря прозорец
в тихия дом,
наум си мечтае
да стане звездичка,
ще свети за татко
като малка свещичка
и нощем той вече
няма да плаче
щом знае,
че там, на небето
мама не ще е
звездичка самичка.
снимка: от тук
3 коментара:
Когато гледам звездите, винаги изпитвам малко тъга.Толкова са много, а ми изглеждат самотни.
Прекрасен стих! Поздрав!
Владо, аз като ги гледам звездите все се сещам за едно стихче:
Казват, че всеки си има звезда
и всеки угасва, угасне ли тя
Звездите се ронят и хората с тях
превръщат се лека-полека в прах
Какво ли ще стане след много години,
когато останат в просторите сини
един човек и едничка звезда
а ако и тя се стопи във нощта?!
Не зная дали е цялото, не зная и кой го е писал, но съм го запомнила от много отдавна.
Благодаря ти, Изи!
Публикуване на коментар